двуличник
[dvuˈlit͡ʃnik]
- Ударение
- двулѝчник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дву-лич-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- двуличници
Как се пише двуличник
Грешни изписвания: дволичник
Първата част на сложната дума е дву- (от две/два), а не дво-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:две + лице
Съставно съществително, образувано от числителното 'две' и съществителното 'лице' + наставка '-ник'. Калка (буквален превод) на гръцката дума 'дипросопос' или латинската 'bifrons'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- долен двуличник
- пословичен двуличник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
