двуличнича
[dvuˈlit͡ʃnit͡ʃɐ]
двуличнича значение:
Какво е двуличнича? Проявявам лицемерие; държа се неискрено, като прикривам истинските си мисли и чувства зад привидна добронамереност. Сменям поведението си според обстоятелствата или събеседника с користна цел.
1. (преносно) Проявявам лицемерие; държа се неискрено, като прикривам истинските си мисли и чувства зад привидна добронамереност. Сменям поведението си според обстоятелствата или събеседника с користна цел.
- Ударение
- двули'чнича
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- дву-лич-ни-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Примери за използване на двуличнича
(преносно)
- Той постоянно двуличничи пред началството, за да получи повишение.
- Не мога да понасям хора, които ми се усмихват в лицето, а зад гърба ми двуличничат.
Синоними на двуличнича
Антоними на двуличнича
Как се пише двуличнича
Грешни изписвания: дволичнича, двуличнеча, двулйчнича, двуличнйча
Думата се пише с у (дву-), тъй като произлиза от числителното две. Гласната в наставката е и (нича).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:дву- + лик
Словообразувано от корена 'две' (дву-) и 'лице/лик'. Калка на гръцката концепция за двуликост (διπρόσωπος) или латинското 'duplex', отразяваща идеята за човек с две лица – едно истинско и едно притворно.
Употреба
Чести словосъчетания:
- двуличнича пред някого
- двуличнича спрямо приятели
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
