двуличност
[dvuliˈt͡ʃnost]
- Ударение
- двулѝчност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дву-лич-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Как се пише двуличност
Грешни изписвания: дволичност, двулйчност, двуличнуст
Пише се с 'у' (от 'две' -> 'дву-').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:двуличен
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'двуличен' (две лица) с наставка '-ост'. Калка от гръцки или латински модели за лицемерие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проявявам двуличност
- скрита двуличност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
