Dumite-BG – онлайн речник за българския език

двуполюсен

[dvuˈpɔʎusɛn]

двуполюсен значение:

Какво е двуполюсен? Който има два полюса (положителен и отрицателен, или северен и южен).

1. (физика/техника) Който има два полюса (положителен и отрицателен, или северен и южен).
2. (политика) Който се основава на две противостоящи сили или центрове на власт.
3. (психиатрия) Свързан с редуване на две крайни състояния (напр. мания и депресия).
Ударение
двупо̀люсен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
дву-по-лю-сен
Род
мъжки
Мн. число
двуполюсни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на двуполюсен

(физика/техника)
  • Използвахме двуполюсен прекъсвач за електрическата верига.
(политика)
  • Краят на Студената война сложи край на двуполюсния модел на света.
(психиатрия)
  • Двуполюсно афективно разстройство.

Синоними на двуполюсен

Антоними на двуполюсен

Как се пише двуполюсен

Грешни изписвания: дву-полюсен, двополюсен, двупулюсен
Пише се слято. Свързващата гласна при сложни думи с първа част 'две' е у (дву-).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:две + полюс
Сложена дума, образувана от числителното 'две' (в свързваща форма 'дву-') и съществителното 'полюс' (от латински polus/гръцки polos).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • двуполюсен модел
  • двуполюсен свят
  • двуполюсен ключ

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.