двусмислица
[dvusˈmislit͡sɐ]
- Ударение
- двусми́слица
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- двус-мис-ли-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- двусмислици
Как се пише двусмислица
Грешни изписвания: двусмислицъ, двосмислица, двусмйслица, двусмислйца
Пише се с 'у' (от 'дву-') и завършва на '-ица'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:две + мисъл
Собствено българска или славянска словообразувателна конструкция от корена за 'две' и 'мисъл'/'смисъл'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- говоря с двусмислици
- избягвам двусмислици
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
