деен
[ˈdɛɛn]
деен значение:
Какво е деен? Който проявява активност, енергия и усърдие в работата си; който върши много работа.
1. (пряко) Който проявява активност, енергия и усърдие в работата си; който върши много работа.
- Ударение
- дèен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- де-ен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дейни
Примери за използване на деен
(пряко)
- Той е изключително деен човек и никога не стои без работа.
- Взе дейно участие в организирането на празника.
Синоними на деен
Как се пише деен
Грешни изписвания: деин, дейн
В мъжки род единствено число думата се пише с двойно е (деен). В мн.ч. едното 'е' изпада или преминава в 'й' (дейни).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:дей
Образувано от корена 'дей' (свързан с действие, дялам, правя) + наставката '-ен'. Сродна с глагола 'действам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- деен участник
- дейна натура
- дейно участие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
