дееспособен
[dɛɛspoˈsɔbɛn]
дееспособен значение:
Какво е дееспособен? Който притежава призната от закона способност да извършва правни действия, да поема задължения и да носи отговорност.
1. (Право) Който притежава призната от закона способност да извършва правни действия, да поема задължения и да носи отговорност.
2. (Пряко) Който е в състояние да работи, да действа активно и ефективно.
- Ударение
- дееспосо̀бен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- де-е-спо-со-бен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дееспособни
Примери за използване на дееспособен
(Право)
- Всяко пълнолетно и психически здраво лице се счита за дееспособно.
- Съдът го обяви за частично дееспособен.
(Пряко)
- Търсим дееспособен екип за новия проект.
- След операцията той отново е напълно дееспособен.
Синоними на дееспособен
Антоними на дееспособен
Как се пише дееспособен
Грешни изписвания: дейспособен, деиспособен, дееспусобен, дееспосубен
Пише се с две е-та в средата: дее-, тъй като първата част идва от старата форма за действие (дея).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:дея + способен
Сложна дума, съставена от корена на глагола 'дея' (действам) и прилагателното 'способен'. Вероятно калка (буквален превод) от руски 'дееспособный' или немски 'handlungsfähig'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно дееспособен
- ограничено дееспособен
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
