декламатор
[dɛkɫɐˈmator]
декламатор значение:
Какво е декламатор? Човек, който владее изкуството на художественото слово; изпълнител, който рецитира стихове или проза пред публика.
1. (изкуство) Човек, който владее изкуството на художественото слово; изпълнител, който рецитира стихове или проза пред публика.
2. (преносно) Човек, който говори патетично, неестествено приповдигнато или използва кухи фрази без покритие.
- Ударение
- деклама̀тор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дек-ла-ма-тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- декламатори
Примери за използване на декламатор
(изкуство)
- На тържеството се изявиха най-добрите декламатори от класа.
- Известният актьор е и чудесен декламатор на поезия.
(преносно)
- Той е просто един декламатор на чужди идеи, без да ги разбира.
- Омръзнаха ми политическите декламатори с техните празни обещания.
Синоними на декламатор
Как се пише декламатор
Грешни изписвания: дикламатор, деклъматор, декламътор, декламатур
Думата се пише с е в първата сричка (от лат. de-) и завършва на -тор.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:declamator
От латински 'declamator' (оратор), производен на глагола 'declamare' (декламирам, говоря високо).
Употреба
Чести словосъчетания:
- талантлив декламатор
- патетичен декламатор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
