Dumite-BG – онлайн речник за българския език

декламаторски

[dɛkɫaˈmatorski]

декламаторски значение:

Какво е декламаторски? Който е присъщ на декламатор (човек, който художествено рецитира); свързан с изкуството на декламацията.

1. (изкуство) Който е присъщ на декламатор (човек, който художествено рецитира); свързан с изкуството на декламацията.
2. (преносно) Който е прекалено приповдигнат, театрален, бомбастичен, но лишен от искреност и дълбочина.
Ударение
деклама̀торски
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
дек-ла-ма-тор-ски
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на декламаторски

(изкуство)
  • Той имаше отлични декламаторски умения и спечели конкурса за рецитал.
(преносно)
  • Речта му звучеше кухо и декламаторски.
  • Не обичам този декламаторски тон в разговорите.

Антоними на декламаторски

Как се пише декламаторски

Грешни изписвания: дикламаторски, деклъматорски, декламъторски, декламатурски, декламаторскй
Пише се с е в първата сричка (от декламация).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:declamator
От латински *declamator* (който декламира, оратор) + българска наставка за прилагателно *-ски*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • декламаторски патос
  • декламаторски стил

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.