деклинационен
[dɛklinɐt͡siˈɔnɛn]
деклинационен значение:
Какво е деклинационен? Който се отнася до склонението (изменението на имената по падеж, число и род).
1. (лингвистика) Който се отнася до склонението (изменението на имената по падеж, число и род).
2. (астрономия) Който се отнася до деклинацията (една от координатите в екваториалната координатна система).
- Ударение
- деклинацио̀нен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- дек-ли-на-ци-о-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- деклинационни
Примери за използване на деклинационен
(лингвистика)
- В този език деклинационната система е силно развита.
- Учениците изучаваха деклинационните окончания на съществителните имена.
(астрономия)
- Деклинационната ос на телескопа трябва да бъде прецизно настроена.
- Наблюдавахме отклонение в деклинационния кръг.
Синоними на деклинационен
Как се пише деклинационен
Грешни изписвания: декленационен, диклинационен, деклйнационен, деклинъционен, деклинацйонен, деклинациунен
Прилагателните имена, завършващи на -нен в мъжки род, се пишат с двойно н в женски и среден род, както и в множествено число (деклинационна, деклинационни).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:declinatio
Заета чрез руски или западноевропейски езици от латинското 'declinatio' (отклонение, склонение). Суфиксът '-онен' е типичен за адаптиране на латински прилагателни.
Употреба
Чести словосъчетания:
- деклинационна система
- деклинационен клас
- деклинационна ос
- деклинационен кръг
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
