деконструкция
[dɛkonˈstruktzijɐ]
деконструкция значение:
Какво е деконструкция? Метод за критически анализ на философски и литературни текстове, целящ да разкрие вътрешните противоречия, скритите предпоставки и нестабилността на смисъла в тях.
1. (философия/литературознание) Метод за критически анализ на философски и литературни текстове, целящ да разкрие вътрешните противоречия, скритите предпоставки и нестабилността на смисъла в тях.
2. (архитектура) Направление в постмодерната архитектура (деконструктивизъм), характеризиращо се с накъсване на повърхностите и отказ от традиционната симетрия и хармония.
3. (общо) Разглобяване или разрушаване на структурата на нещо.
- Ударение
- деконстру̀кция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- де-кон-струк-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- деконструкции
Примери за използване на деконструкция
(философия/литературознание)
- Чрез деконструкция на текста авторът показа, че основната теза всъщност се самоопровергава.
(архитектура)
- Сградата е типичен пример за деконструкция със своите наклонени стени и остри ъгли.
(общо)
- Извърши се пълна деконструкция на стария модел на управление.
Синоними на деконструкция
Антоними на деконструкция
Как се пише деконструкция
Грешни изписвания: диконструкция, декунструкция, деконстрокция, деконструкцйя
Представката е де- (от латински), а не 'ди-'.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:déconstruction
Въведено от философа Жак Дерида като превод на хайдегеровия термин 'Destruktion', но с различен нюанс. Произлиза от латински 'de-' (отделяне/обратно действие) и 'constructio' (строеж).
Употреба
Чести словосъчетания:
- политическа деконструкция
- социална деконструкция
- подлагам на деконструкция
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
