декубитус
[dɛˈkubitus]
декубитус значение:
Какво е декубитус? Мед. Некроза на тъкан, развиваща се в участъци, които са подложени на натиск. Най-често се локализира по гърба, сакралната област и петите при лежане по гръб.
1. Мед. Некроза на тъкан, развиваща се в участъци, които са подложени на натиск. Най-често се локализира по гърба, сакралната област и петите при лежане по гръб.
- Ударение
- деку̀битус
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- де-ку-би-тус
- Род
- мъжки
- Мн. число
- декубитуси
Как се пише декубитус
Грешни изписвания: декобитус, декубйтус, декубитос
Пише се с у във втората сричка (от лат. cubitus - лакът, лягане).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:decubitus
От латинското decumbere (лежа, лягам си). Първоначално означава 'положение на тялото в легнало състояние', по-късно се специализира за раните, получени от залежаване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- антидекубитален дюшек
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.