Dumite-BG – онлайн речник за българския език

делегитимация

[dɛlɛɡitiˈmat͡sijɐ]

делегитимация значение:

Какво е делегитимация? Процес на оспорване, отнемане или загуба на легитимност (законност, правомерност) на власт, институция или идеология.

1. (политология/право) Процес на оспорване, отнемане или загуба на легитимност (законност, правомерност) на власт, институция или идеология.
Ударение
делегитима̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
де-ле-ги-ти-ма-ци-я
Род
женски
Мн. число
делегитимации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на делегитимация

(политология/право)
  • Постоянните скандали доведоха до пълна делегитимация на парламента.
  • Опозицията работи за делегитимация на управляващото мнозинство.

Синоними на делегитимация

Антоними на делегитимация

Как се пише делегитимация

Грешни изписвания: дилигитимация, делегитемация, делегйтимация, делегитймация, делегитимъция, делегитимацйя

Внимавайте за редуването на гласните: е-е-и-иелегитимация).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:de- + legitimus
Съставена от латинската представка 'de-' (отмяна, премахване) и 'legitimus' (законен), през западноевропейски езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • политическа делегитимация
  • обществена делегитимация

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.