демонопоклонник
[dɛmonopokˈɫonnik]
- Ударение
- демонопокло̀нник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- де-мо-но-пок-лон-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- демонопоклонници
Как се пише демонопоклонник
Грешни изписвания: демоно-поклонник, демонпоклонник, демунопоклонник, демонупоклонник, демонопуклонник, демонопоклунник, демонопоклоннйк
Пише се с двойно 'н' (едно от корена 'клон' и едно от наставката 'ник'). Пише се слято със съединителна гласна 'о'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:демон + поклонник
Сложна съществителна дума, образувана от 'демон', съединителна гласна 'о' и 'поклонник' (човек, който се покланя/почита).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
