Dumite-BG – онлайн речник за българския език

депозитар

[dɛpoziˈtar]

депозитар значение:

Какво е депозитар? Лице или институция, на която са поверени за пазене ценности, пари (депозит) или документи.

1. (право / финанси) Лице или институция, на която са поверени за пазене ценности, пари (депозит) или документи.
2. (международно право) Държава или международна организация, при която се съхранява оригиналът на международен договор и ратификационните грамоти.
Ударение
депозита̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
де-по-зи-тар
Род
мъжки
Мн. число
депозитари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на депозитар

(право / финанси)
  • Банката действа като депозитар на активите на инвестиционния фонд.
  • Нотариусът е депозитар на завещанието до момента на смъртта на завещателя.
(международно право)
  • Генералният секретар на ООН е депозитар на много многостранни конвенции.

Синоними на депозитар

Как се пише депозитар

Грешни изписвания: депозитор, депузитар, депозйтар, депозитър

Думата завършва на наставката -ар (означаваща лице/деятел), а не на -ор.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:depositarius
Чрез френски 'dépositaire'. От латински 'depositum' (влог, депозит).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • централен депозитар
  • банков депозитар

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.