детонатор
[dɛtoˈnatɔr]
детонатор значение:
Какво е детонатор? Взривно устройство (капсула, фитил или специален заряд) с малка мощност, предназначено да предизвика експлозия на основния взривен заряд чрез удар, искри или нагряване.
1. (военно дело / минно дело) Взривно устройство (капсула, фитил или специален заряд) с малка мощност, предназначено да предизвика експлозия на основния взривен заряд чрез удар, искри или нагряване.
2. (преносно) Фактор, събитие или личност, която предизвиква бурна реакция, конфликт или рязка промяна в дадена ситуация.
- Ударение
- детона̀тор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- де-то-на-тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- детонатори
Примери за използване на детонатор
(военно дело / минно дело)
- Сапьорите обезвредиха бомбата, като първо отстраниха детонатора.
- За взривяването на скалната маса бяха поставени електрически детонатори.
(преносно)
- Убийството на ерцхерцога става детонатор на Първата световна война.
- Социалното напрежение се нуждаеше само от един детонатор, за да прерасне в протести.
Синоними на детонатор
Антоними на детонатор
Как се пише детонатор
Грешни изписвания: дитонатор, детонататор, детунатор, детонътор, детонатур
Думата се пише с е в първата сричка, следвайки френския оригинал détonateur. Проверката може да се направи чрез съпоставка с корена тон (гръм, звук).
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:détonateur
Заета от френски език (détonateur), произлизаща от латинския глагол 'detonare' (гърмя, трещя). В българския език навлиза като технически термин в края на XIX или началото на XX век.
Употреба
Чести словосъчетания:
- електрически детонатор
- дистанционен детонатор
- поставям детонатор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
