Dumite-BG – онлайн речник за българския език

детонация

[dɛtoˈnat͡sijɐ]

детонация значение:

Какво е детонация? Мигновен взрив, при който разлагането на взривното вещество се разпространява със свръхзвукова скорост чрез ударна вълна.

1. (физика/военно дело) Мигновен взрив, при който разлагането на взривното вещество се разпространява със свръхзвукова скорост чрез ударна вълна.
2. (автомобилизъм) Неправилно, преждевременно възпламеняване на горивната смес в двигател с вътрешно горене, съпроводено с характерно 'чукане'.
Ударение
детона́ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
де-то-на-ци-я
Род
женски
Мн. число
детонации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на детонация

(физика/военно дело)
  • Чу се мощна детонация откъм склада за боеприпаси.
(автомобилизъм)
  • Използването на нискооктанов бензин може да доведе до детонация в двигателя.

Синоними на детонация

Как се пише детонация

Грешни изписвания: дитонация, детунация, детонъция, детонацйя
Думата се изписва с 'е' в първата сричка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:detonare
От латинското 'detonare' (гърмя, трещя), съставено от 'de-' (надолу/от) и 'tonare' (гърмя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вторична детонация
  • скорост на детонация
  • детонация на двигателя

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.