деус
[ˈdɛus]
деус значение:
Какво е деус? Бог (в контекста на античната или християнската латинска традиция). В съвременния български език се използва почти изключително като част от латински цитати или философски термини.
1. (религия/литература) Бог (в контекста на античната или християнската латинска традиция). В съвременния български език се използва почти изключително като част от латински цитати или философски термини.
- Ударение
- дѐус
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- де-ус
- Род
- мъжки
- Мн. число
- няма
Примери за използване на деус
(религия/литература)
- Понятието 'Деус отиозус' описва божество, което е създало света, но вече не се намесва в него.
Как се пише деус
Грешни изписвания: деос
Думата се пише с 'е' и 'у', следвайки латинския оригинал Deus.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:Deus
Директна транслитерация на латинската дума за 'Бог' (Deus). Свързана е с индоевропейския корен *deiwos (небесен, сияен).
Употреба
Фразеологизми:
- Деус екс махина
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
