Dumite-BG – онлайн речник за българския език

дефис

[dɛˈfis]

дефис значение:

Какво е дефис? Малка хоризонтална чертица (-), използвана като препинателен знак за свързване на частите на сложни думи, за пренасяне на срички на нов ред или при някои частици.

1. (езикознание / полиграфия) Малка хоризонтална чертица (-), използвана като препинателен знак за свързване на частите на сложни думи, за пренасяне на срички на нов ред или при някои частици.
Ударение
дефѝс
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
де-фис
Род
мъжки
Мн. число
дефиси
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дефис

(езикознание / полиграфия)
  • Думата 'по-голям' се пише с дефис (малко тире).
  • При пренасяне на думата не забравяйте да поставите дефис.

Как се пише дефис

Грешни изписвания: дифис, дефиз, девис, дефйс

Думата се пише с е в първата сричка и завършва на звучно с (не 'з'). Да не се бърка с дългото тире (—) или средното тире (–).

Етимология

Произход:Латински / Немски / Руски
Оригинална дума:divisus
През руски (дефис) или немски (Divis), от латинската дума divisus (разделен), причастие на dividere (разделям). Означава знак за разделяне.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пиша с дефис
  • полуслято писане с дефис

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.