диахроничен
[diɐxroˈnit͡ʃɛn]
диахроничен значение:
Какво е диахроничен? Който се отнася до историческото развитие на езика или друго явление във времето; исторически.
1. (лингвистика / наука) Който се отнася до историческото развитие на езика или друго явление във времето; исторически.
- Ударение
- диахронѝчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ди-а-хро-ни-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- диахронични
Примери за използване на диахроничен
(лингвистика / наука)
- Диахроничният анализ проследява промените във гласната система през вековете.
- За разлика от синхронния подход, диахроничният изследва еволюцията на думите.
Синоними на диахроничен
Антоними на диахроничен
Как се пише диахроничен
Грешни изписвания: диахронен, дйахроничен, диъхроничен, диахруничен, диахронйчен
Думата се изписва с иа в началото и и в суфикса -ичен. Не се пише 'диахронен', въпреки че се среща рядко като дублет в специализирана литература, диахроничен е наложената норма.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:dia + chronos
Термин, въведен от Фердинанд дьо Сосюр. От гръцки 'dia' (през) и 'chronos' (време). Означава разглеждане на явленията в тяхното историческо развитие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- диахроничен подход
- диахронична лингвистика
- диахроничен аспект
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
