дивен
[divɛn]
- Ударение
- дѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ди-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дивни
Как се пише дивен
Грешни изписвания: дйвен
Пише се с 'и'. В мъжки род завършва на -ен.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*divъ
От праславянското *divъ (чудо, див), сродно със старобългарското 'дивъ'. Първоначалното значение е свързано с нещо, предизвикващо учудване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дивна хубост
- дивна природа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
