дизюнктивен
[dizjunkˈtivɛn]
дизюнктивен значение:
Какво е дизюнктивен? Който изразява или съдържа алтернатива, изключване или разделяне (напр. съждение, в което поне едно от твърденията е вярно).
1. (логика) Който изразява или съдържа алтернатива, изключване или разделяне (напр. съждение, в което поне едно от твърденията е вярно).
2. (граматика) Разделителен (за съюз или изречение), който показва взаимно изключване или избор.
- Ударение
- дизюнктѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ди-зюнк-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дизюнктивни
Примери за използване на дизюнктивен
(логика)
- Дизюнктивното съждение се свързва обикновено със съюза 'или'.
(граматика)
- 'Или' е класически пример за дизюнктивен съюз в българския език.
Синоними на дизюнктивен
Антоними на дизюнктивен
Как се пише дизюнктивен
Грешни изписвания: дизунктивен, дизънктивен, дйзюнктивен, дизюнктйвен
Пише се с ю след 'з' и и след 'т'. При промяна по род и число 'е' изпада: дизюнктивна.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:disjunctivus
От латински *disjunctivus*, произлизащо от *disjungere* (разделям, разединявам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- дизюнктивна нормална форма
- дизюнктивен съюз
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
