дий
[dij]
дий значение:
Какво е дий? Вик към впрегатен добитък (най-често коне или волове) за подкарване напред или за ускоряване на движението.
1. (животновъдство) Вик към впрегатен добитък (най-често коне или волове) за подкарване напред или за ускоряване на движението.
- Част на речта
- междуметие
- Сричкоделение
- дий
Примери за използване на дий
(животновъдство)
- Дий, Марко, още малко остана до селото!
- Каруцарят извика силно „Дий!“ и шибна конете с камшика.
Как се пише дий
Грешни изписвания: ди
Пише се с й в края.
Етимология
Произход:Турски/Ономатопея
Оригинална дума:deh
Вероятно заемка от турското междуметие 'deh', използвано за подкарване на животни, или сродна звукоподражателна форма, разпространена на Балканите.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
