Dumite-BG – онлайн речник за българския език

дилаф

[diˈlaf]

дилаф значение:

Какво е дилаф? Специални щипци, използвани за хващане на въглени (жарава) в огнище или за палене на лула/чибук.

1. (бита (остаряло)) Специални щипци, използвани за хващане на въглени (жарава) в огнище или за палене на лула/чибук.
2. (бита (остаряло)) Част от чибук; накрайник или самата тръба на чибука.
Ударение
Дила̀ф
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ди-лаф
Род
мъжки
Мн. число
дилафи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дилаф

(бита (остаряло))
  • Старецът посегна с дилафа, за да разрови жаравата в камината.
(бита (остаряло))
  • Той почисти дилафа на любимия си чибук.

Синоними на дилаф

Как се пише дилаф

Грешни изписвания: дилав, дйлаф, дилъф
Проверка за звучност на крайната съгласна: дилаф -> дилафи (чува се ясно 'ф').

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:dilâf
Заемка от турски (dilâf), която произлиза от персийски. Първоначалното значение е свързано с щипци или уред за хващане.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.