дилема
[diˈlɛmɐ]
дилема значение:
Какво е дилема? Вид умозаключение, при което от две или повече противоположни предпоставки се стига до един и същ извод.
1. (логика) Вид умозаключение, при което от две или повече противоположни предпоставки се стига до един и същ извод.
2. (общо) Положение, при което се налага трудният избор между две взаимноизключващи се възможности, обикновено и двете нежелателни или еднакво примамливи.
- Ударение
- диле'ма
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ди-ле-ма
- Род
- женски
- Мн. число
- дилеми
Примери за използване на дилема
(логика)
- Аристотеловата логика разглежда подробно структурата на дилемата.
(общо)
- Изправен съм пред тежка дилема: да замина в чужбина или да остана при семейството си.
- Моралната дилема на героя е център на сюжета.
Синоними на дилема
Как се пише дилема
Грешни изписвания: делима, дилема, дйлема
Думата се пише с 'и' в първата сричка (от гр. di - две) и с 'е' във втората.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:dílēmma
От старогръцки 'δίλημμα', съставено от 'δι-' (две) и 'λῆμμα' (предпоставка, предложение). Първоначално термин в логиката и реториката за умозаключение с две противоположни предпоставки.
Употреба
Чести словосъчетания:
- морална дилема
- тежка дилема
- изправен пред дилема
- разрешавам дилема
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
