дим
[dim]
- Ударение
- дѝм
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дим
- Род
- мъжки
- Мн. число
- димове
Как се пише дим
Грешни изписвания: димът
Думата е от мъжки род и завършва на съгласна. При членуване се използва пълен член -ът, когато е подлог, и кратък член -а, когато не е подлог.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*dymъ
Старобългарска дума (дымъ). Сродна с латинското 'fumus' (дим), санскритското 'dhumas' и старогръцкото 'thymos' (дух, душа, дихание). Коренът се свързва с индоевропейското *dheu- (вея, дишам, вдигам прах).
Употреба
Чести словосъчетания:
- гъст дим
- цигарен дим
- димина завеса
Фразеологизми:
- дим да ме няма
- хвърлям прах в очите
- както дим
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
