Dumite-BG – онлайн речник за българския език

диоцез

[dioˈt͡sɛs]

диоцез значение:

Какво е диоцез? Църковно-административна териториална единица, управлявана от епископ (в католическата и някои протестантски църкви) или митрополит; епархия.

1. (религия) Църковно-административна териториална единица, управлявана от епископ (в католическата и някои протестантски църкви) или митрополит; епархия.
2. (история) Административна единица в късната Римска империя, обединяваща няколко провинции.
Ударение
диоце'з
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ди-о-цез
Род
мъжки
Мн. число
диоцези
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на диоцез

(религия)
  • Епископът посети всички енории в своя диоцез.
  • Границите на диоцеза съвпадаха с тези на областта.
(история)
  • Диоцезът Тракия е бил част от Източната Римска империя.

Синоними на диоцез

Как се пише диоцез

Грешни изписвания: диоцес, дйоцез, диуцез

Думата завършва на звучно з. Проверка: диоцези.

Етимология

Произход:Латински / Гръцки
Оригинална дума:dioecesis / dioikēsis
От гръцкото 'dioikēsis' (управление, администрация), преминало през латинското 'dioecesis'. Първоначално административна единица в Римската империя, по-късно възприето от Църквата.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.