дипломация
[dipɫoˈmat͡sijɐ]
дипломация значение:
Какво е дипломация? Дейност на държавните органи (правителства, външни министерства, посолства) за осъществяване на външната политика на държавата и за защита на нейните интереси в чужбина чрез преговори и мирни средства.
1. (политика) Дейност на държавните органи (правителства, външни министерства, посолства) за осъществяване на външната политика на държавата и за защита на нейните интереси в чужбина чрез преговори и мирни средства.
2. (преносно) Умение да се общува с хора тактично, гъвкаво и ловко, за да се постигнат определени цели без конфликти.
- Ударение
- диплома̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ди-пло-ма-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- дипломации
Примери за използване на дипломация
(политика)
- Българската дипломация положи усилия за присъединяването на страната към Европейския съюз.
- В момент на криза ролята на тайната дипломация става решаваща.
(преносно)
- Тя прояви завидна дипломация, за да успокои разгневените съседи.
- В този разговор е нужна много дипломация.
Синоними на дипломация
Антоними на дипломация
Как се пише дипломация
Грешни изписвания: дипломациа, депломация, дйпломация, диплумация, дипломъция, дипломацйя
Думата завършва на -ия, тъй като е съществително име от женски род.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:diplomatie
Заета през френски (diplomatie), възхождаща към латинското 'diploma' (официален документ) и древногръцкото 'δίπλωμα' (сгънат на две документ/лист). Първоначално терминът се е отнасял до науката за разчитане на древни документи, а по-късно се специализира за воденето на международни отношения.
Употреба
Чести словосъчетания:
- совалкова дипломация
- народна дипломация
- кариерен дипломат
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
