Dumite-BG – онлайн речник за българския език

диря

[ˈdirjɐ]

диря значение:

Какво е диря? Отпечатък, оставен при преминаване; следа от крака, колела и др.

1. (пряко (съществително)) Отпечатък, оставен при преминаване; следа от крака, колела и др.
2. (преносно (съществително)) Остатък от дейност, спомен или последствие от някакво събитие.
3. (действия (глагол)) Търся, издирвам, стремя се да открия някого или нещо.
Ударение
дѝря
Част на речта
съществително име, глагол
Сричкоделение
ди-ря
Род
женски
Мн. число
дири
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на диря

(пряко (съществително))
  • В снега се виждаха пресни вълчи дири.
  • Колата остави кална диря на асфалта.
(преносно (съществително))
  • Това събитие остави дълбока диря в съзнанието му.
  • Няма и диря от някогашната му слава.
(действия (глагол))
  • Диря си очилата от половин час.
  • Той дири правата си в съда.

Антоними на диря

Как се пише диря

Грешни изписвания: дира, дйря
Думата завършва на (променливо я). В множествено число е дири, а глаголът се спряга: дириш, дири.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дирати
От праславянски корен, свързан с търсене и следване на път.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • оставям диря
  • губя диря
  • диря сметка
Фразеологизми:
  • хчезна без диря и стон
  • диря си белята
  • вървя по дирите на

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.