дискант
[disˈkant]
дискант значение:
Какво е дискант? Висок детски (момчешки) глас, съответстващ на сопраното при жените.
1. (музика) Висок детски (момчешки) глас, съответстващ на сопраното при жените.
2. (музика) Най-високият регистър на някои музикални инструменти или най-високата партия в многогласна творба.
- Ударение
- диска̀нт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дис-кант
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дисканти
Примери за използване на дискант
(музика)
- В църковния хор пееха три момчета с чист дискант.
(музика)
- Цигулката изпълняваше дисканта в оркестъра.
Синоними на дискант
Как се пише дискант
Грешни изписвания: дескант, дйскант, дискънт
Пише се с 'и' (от лат. dis-) и завършва на 'т'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:discantus (разделено пеене)
От средновековен латински discantus, през италиански или немски. Първоначално е означавало вид многогласие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- чист дискант
- дискантова партия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
