Dumite-BG – онлайн речник за българския език

дисхармоничен

[disharmoˈnit͡ʃɛn]

дисхармоничен значение:

Какво е дисхармоничен? Който звучи нестройно, лишен е от хармония и благозвучие.

1. (музика) Който звучи нестройно, лишен е от хармония и благозвучие.
2. (преносно) Който е лишен от съгласуваност, вътрешен ред или пропорционалност.
Ударение
дисхармонѝчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
дис-хар-мо-ни-чен
Род
мъжки
Мн. число
дисхармонични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дисхармоничен

(музика)
  • Оркестърът свиреше дисхармонична мелодия, която дразнеше слуха.
(преносно)
  • Тя имаше дисхармонични черти на лицето, които обаче ѝ придаваха чар.

Как се пише дисхармоничен

Грешни изписвания: дизхармоничен, дйсхармоничен, дисхърмоничен, дисхармуничен, дисхармонйчен
Представката е дис-, а не диз-, въпреки озвучаването пред звучни съгласни в говора.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:dys + harmonia
Съчетание от представката 'dys-' (лош, труден, нарушен) и 'harmonia' (съзвучие).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дисхармоничен акорд
  • дисхармонична личност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.