Dumite-BG – онлайн речник за българския език

дисципче

[disˈt͡sipt͡ʃe]
Ударение
дисцѝпче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дис-цип-че
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
дисципчета
Докладвай грешка в описанието

Как се пише дисципче

Грешни изписвания: дисипче, дйсципче, дисцйпче
Коренът 'дисцип' се запазва. Наставката е '-че'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:discipulus
Умалително от рядката/архаична дума 'дисцип' (ученик, последовател), която идва от латински 'discipulus' (през френски disciple).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.