дифракция
[difˈrakt͡sijɐ]
дифракция значение:
Какво е дифракция? Явление, при което вълни (светлинни, звукови и др.) се отклоняват от праволинейното си разпространение при преминаване покрай ръба на преграда или през тесния отвор, навлизайки в областта на геометричната сянка.
1. (физика) Явление, при което вълни (светлинни, звукови и др.) се отклоняват от праволинейното си разпространение при преминаване покрай ръба на преграда или през тесния отвор, навлизайки в областта на геометричната сянка.
- Ударение
- дифра̀кция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- диф-рак-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- дифракции
Примери за използване на дифракция
(физика)
- Дифракцията на светлината доказва нейната вълнова природа.
- Наблюдавахме дифракция на рентгенови лъчи в кристална решетка.
Как се пише дифракция
Грешни изписвания: дефракция, дифракци, дйфракция, дивракция, дифръкция, дифракцйя
Думата завършва на -кция (от латинското -ctio). Пише се с и в първата сричка.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:diffractus
От латинското 'diffractus', минало причастие на 'diffringere' (разбивам на парчета, пречупвам), съставено от 'dis-' (настрани) и 'frangere' (чупя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- дифракция на светлината
- рентгенова дифракция
- дифракция на електрони
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
