добив
[ˈdɔbif]
добив значение:
Какво е добив? Процес на извличане на полезни изкопаеми или други ресурси от земните недра или природата.
1. (Икономика/Промишленост) Процес на извличане на полезни изкопаеми или други ресурси от земните недра или природата.
2. (Селско стопанство) Полученото количество продукция от единица площ или от едно животно; реколта.
3. (Техника/Химия) Количеството продукт, получен при химична реакция или технологичен процес, спрямо теоретично възможното.
- Ударение
- до̀бив
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- до-бив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- добиви
Примери за използване на добив
(Икономика/Промишленост)
- Добивът на въглища в региона спадна значително.
- Компанията инвестира в добив на природен газ.
(Селско стопанство)
- Тази година очакваме висок добив на пшеница от декар.
- Средният добив на мляко се е увеличил.
(Техника/Химия)
- Реакцията протича с 90% добив на основното вещество.
Синоними на добив
Как се пише добив
Грешни изписвания: добиф, дубив, добйв
Думата завършва на звучна съгласна 'в'. При изговор се обеззвучава до 'ф', но правописът се проверява с формата за множествено число: добиви.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:добивам
Отглаголно съществително от глагола „добивам“ (от корен *dob-).
Употреба
Чести словосъчетания:
- добив на нефт
- висок добив
- среден добив
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
