Dumite-BG – онлайн речник за българския език

доброжелателка

[dobroʒɛˈɫatɛɫkɐ]

доброжелателка значение:

Какво е доброжелателка? Жена, която желае доброто на някого, проявява благосклонност и приятелски чувства; понякога се използва иронично за жена, която се меси в чужди работи под предлог, че помага.

1. (пряко) Жена, която желае доброто на някого, проявява благосклонност и приятелски чувства; понякога се използва иронично за жена, която се меси в чужди работи под предлог, че помага.
Ударение
доброжела̀телка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
доб-ро-же-ла-тел-ка
Род
женски
Мн. число
доброжелателки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на доброжелателка

(пряко)
  • Истинската доброжелателка винаги ще те подкрепи в труден момент.
  • Някоя 'доброжелателка' беше разпространила клюки за семейството им.

Синоними на доброжелателка

Антоними на доброжелателка

Как се пише доброжелателка

Грешни изписвания: доброжилателка, дуброжелателка, добружелателка, доброжелътелка
Пише се слято със съединителна гласна -о-. Коренът 'желая' се пише с е.

Етимология

Произход:Български (Славянски)
Оригинална дума:добър + желая
Сложна дума от 'добро' и глагола 'желая', плюс наставка за деец от женски род.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • искрена доброжелателка
  • тайна доброжелателка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.