доверчивост
[dovɛrt͡ʃivost]
доверчивост значение:
Какво е доверчивост? Качество на характера, изразяващо се в склонност лесно да се вярва на другите хора, често преминаваща в наивност.
1. (психология) Качество на характера, изразяващо се в склонност лесно да се вярва на другите хора, често преминаваща в наивност.
- Ударение
- доверчи'вост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- до-вер-чи-вост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на доверчивост
(психология)
- Неговата прекалена доверчивост го превърна в лесна жертва на измамници.
- Детската доверчивост е умилителна, но и опасна.
Синоними на доверчивост
Антоними на доверчивост
Как се пише доверчивост
Грешни изписвания: доверчивос, дуверчивост, доверчйвост, доверчивуст
Думата завършва на наставката -ост, която се пише винаги с т накрая, въпреки че при изговор може да не се чува ясно.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:доверие
Производна дума от корена 'вер' (вяра) -> 'доверие' -> 'доверчив' + наставката за абстрактни съществителни '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- прекалена доверчивост
- детска доверчивост
- злоупотреба с доверчивост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
