Dumite-BG – онлайн речник за българския език

довършаване

[dovɐrˈʃavanɛ]

довършаване значение:

Какво е довършаване? Действието по привеждане на нещо към неговия край; финализиране на започната работа или процес.

1. (общо) Действието по привеждане на нещо към неговия край; финализиране на започната работа или процес.
Ударение
довърша̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
до-вър-ша-ва-не
Род
среден
Мн. число
довършвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на довършаване

(общо)
  • Довършването на строежа ще отнеме още два месеца.
  • Тя се зае с довършването на ръкописа, който стоеше на бюрото ѝ от години.

Антоними на довършаване

Как се пише довършаване

Правилното изписване е довършване.
Грешни изписвания: доваршване, до вършване, дувършаване, доваршаване, довършъване, довършавъне

Думата се пише слято като едно съществително име. Основната гласна в корена е 'ъ' (от връх), а не 'а'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:връхъ
Образувано от глагола 'довършвам' с наставката за отглаголни съществителни '-не'. Коренът се свързва със старобългарската дума 'връхъ' (край, връх), преминала през форми за 'върша' (правя, изпълнявам) и представката 'до-', индикираща достигане на крайния предел на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • довършване на ремонта
  • срок за довършване
  • работи по довършване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.