Dumite-BG – онлайн речник за българския език

довършителен

[dovɐrˈʃitɛlɛn]

довършителен значение:

Какво е довършителен? Който служи за завършване на нещо, който е последен етап от дадена дейност.

1. (общо) Който служи за завършване на нещо, който е последен етап от дадена дейност.
2. (строителство) Специфични дейности (мазилки, настилки, боядисване), които се извършват след грубия строеж.
Ударение
довърш̀ителен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
до-вър-ши-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
довършителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на довършителен

(общо)
  • В момента текат довършителни работи по новата магистрала.
  • Това беше довършителен удар, който реши изхода на двубоя.
(строителство)
  • Фирмата е специализирана в довършителни ремонти.

Синоними на довършителен

Как се пише довършителен

Грешни изписвания: доваршителен, дувършителен, довършйтелен
Думата се пише с ъ в корена (от върша), не с а.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:довърша
Произлиза от глагола 'довърша' (свършен вид на 'върша' с представка 'до-') + наставка '-ителен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • довършителни работи
  • довършителен етап
  • довършителна операция

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.