дознател
[dozˈnatɛl]
дознател значение:
Какво е дознател? Длъжностно лице в структурите на МВР или военна полиция, което е оправомощено да извършва дознание (разследване) по наказателни дела.
1. (право / полиция) Длъжностно лице в структурите на МВР или военна полиция, което е оправомощено да извършва дознание (разследване) по наказателни дела.
- Ударение
- дозна'тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- доз-на-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дознатели
Примери за използване на дознател
(право / полиция)
- Дознателят разпита свидетелите на инцидента.
- Преписката беше предадена на водещия дознател.
Синоними на дознател
Как се пише дознател
Грешни изписвания: дузнател
Пише се с о в представката до-. Суфиксът е -тел.
Етимология
Произход:Български / Руски
Оригинална дума:дознание
Производна от 'дознание' (предварително разследване), което идва от глагола 'дознае се' (науча се, разбера). Формирана по аналогия с руското 'дознаватель' или директно от българския корен със суфикс за деец -тел.
Употреба
Чести словосъчетания:
- старши дознател
- военен дознател
- разпит от дознател
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
