доизричане
[doizˈrit͡ʃɐnɛ]
доизричане значение:
Какво е доизричане? Действието по глагола доизричам; процесът на произнасяне на нещо до самия му край или завършване на започната мисъл на глас.
1. (пряко) Действието по глагола доизричам; процесът на произнасяне на нещо до самия му край или завършване на започната мисъл на глас.
- Ударение
- доизри́чане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- до-из-ри-ча-не
- Род
- среден
- Мн. число
- доизричания
Примери за използване на доизричане
(пряко)
- Той ме прекъсна преди доизричането на последната дума.
- В тишината се чуваше само доизричането на молитвата.
Синоними на доизричане
Антоними на доизричане
Как се пише доизричане
Грешни изписвания: доизричани, доизречане, дуизричане, дойзричане, доизрйчане, доизричъне
Думата се пише с 'и' в корена (изричане), тъй като е образувана от глагола от несвършен вид 'изричам', където коренната гласна е 'и'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:река
Образувано от префикса 'до-', означаващ завършеност на действието, и глагола 'изричам' (от старобългарския корен 'река' - говоря). Думата е отглаголно съществително.
Употреба
Чести словосъчетания:
- доизричане на мисълта
- доизричане на изречението
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
