доизчакване
[doistʃˈakvɐnɛ]
- Ударение
- доизчàкване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- до-из-чак-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- доизчаквания
Как се пише доизчакване
Грешни изписвания: доисчакване, доизчаквани, дуизчакване, дойзчакване, доизчъкване, доизчаквъне
Думата се пише с 'з' пред беззвучната съгласна 'ч', тъй като представката е 'из-', а не 'ис-'. Проверката се прави с формата на думата, в която 'з' се чува ясно пред гласна или звучна съгласна.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:чакам
Образувано от глагола 'доизчаквам' чрез наставка '-не'. Морфологичен състав: представка 'до-' (добавяне, завършеност) + представка 'из-' + корен 'чак' (от 'чакам') + наставка '-ване'. Думата означава процес на пълно завършване на действието по изчакване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- доизчакване на реда
- режим на доизчакване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
