доказателен
[dokɐˈzatɛlɛn]
доказателен значение:
Какво е доказателен? Който съдържа доказателство; който служи за потвърждение на истинността на нещо; убедителен.
1. (общо) Който съдържа доказателство; който служи за потвърждение на истинността на нещо; убедителен.
2. (право) Свързан с процеса на доказване (често се използва като синоним на по-специализираното 'доказателствен').
- Ударение
- доказа̀телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- до-ка-за-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- доказателни
Примери за използване на доказателен
(общо)
- Този факт не е достатъчно доказателен за теорията му.
- Тя представи доказателен материал пред комисията.
(право)
- Съдът обсъди представената доказателна сила на документите.
Синоними на доказателен
Антоними на доказателен
Как се пише доказателен
Грешни изписвания: доказателан, дуказателен, докъзателен, доказътелен
Окончанието за мъжки род е -ен (подвижно ъ), което изпада при членуване: доказателния(т).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:доказвам
Образувано от глагола 'доказвам' + суфикс '-телен', по модела на църковнославянски и руски заемки (сравн. руски: доказательный).
Употреба
Чести словосъчетания:
- доказателна сила
- доказателен материал
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
