доказателство
[dokɐˈzatɛɫstvo]
доказателство значение:
Какво е доказателство? Факти, данни, предмети или логически аргументи, които потвърждават истинността на дадено твърдение, хипотеза или обвинение.
1. (логика/право) Факти, данни, предмети или логически аргументи, които потвърждават истинността на дадено твърдение, хипотеза или обвинение.
2. (математика) Логическа поредица от разсъждения, която установява верността на математическа теорема въз основа на аксиоми и вече доказани твърдения.
- Ударение
- доказа̀телство
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- до-ка-за-тел-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- доказателства
Примери за използване на доказателство
(логика/право)
- Липсата на доказателства доведе до оправдателна присъда.
- Това е неопровержимо доказателство за неговата вина.
(математика)
- Доказателството на теоремата на Питагор има множество варианти.
Синоними на доказателство
Антоними на доказателство
Как се пише доказателство
Грешни изписвания: доказателсво, дуказателство, докъзателство, доказътелство, доказателству
Пише се с групата съгласни -лст- (доказателство).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:доказвам
От глагола 'доказвам' + наставка '-телство', характерна за съществителни, означаващи действие или резултат от действие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- веществено доказателство
- пряко доказателство
- косвено доказателство
- липса на доказателства
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
