доковаване
[dokovˈavɐnɛ]
- Ударение
- доковàване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- до-ко-ва-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- доковавания
Как се пише доковаване
Грешни изписвания: дуковаване, докуваване, доковъване, доковавъне
Пише се с две 'а' във втората част на думата (наставката -ава-), което е характерно за несвършения вид на глагола, от който произлиза (доковавам).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ковати
Произлиза от глагола 'доковавам'. Състои се от представка 'до-' (завършване на действие) + корен 'ков' (от 'кова') + глаголно разширение и наставка за отглаголно съществително.
Употреба
Чести словосъчетания:
- доковаване на дюшеме
- доковаване на пирони
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
