доколя
[doˈkɔljɐ]
доколя значение:
Какво е доколя? Да завърша клането на животно; да убия животното докрай, ако не е умряло веднага.
1. (пряко) Да завърша клането на животно; да убия животното докрай, ако не е умряло веднага.
2. (селско стопанство) Да изколя останалите животни; да приключа с клането на определено количество добитък.
- Ударение
- доко̀ля
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- до-ко-ля
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- доколвам
Примери за използване на доколя
(пряко)
- Касапинът трябваше да доколя агнето, за да не се мъчи.
(селско стопанство)
- Имаме да доколя още две прасета и приключваме за днес.
Как се пише доколя
Грешни изписвания: дуколя, доколе, докуля
Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. завършва на -я (аз доколя), а в 3 л. мн.ч. на -ят (те доколят).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:коля
Образувана от старобългарския корен 'клати' (коля) с добавяне на перфективната представка 'до-', означаваща завършеност на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- да доколя стадото
- да доколя жертвата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
