доносник
[doˈnɔsnik]
доносник значение:
Какво е доносник? Човек, който тайно съобщава на власти или началство уличаващи сведения за други хора.
1. (пряко) Човек, който тайно съобщава на власти или началство уличаващи сведения за други хора.
- Ударение
- доно̀сник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- до-нос-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- доносници
Примери за използване на доносник
(пряко)
- Архивите разкриха имената на всеки доносник, работил за тайните служби.
- Никой в колектива не обичаше новия колега, подозирайки го, че е доносник.
Синоними на доносник
Как се пише доносник
Грешни изписвания: доностник, дуносник, донусник, доноснйк
Думата се пише без 'т' в средата. Проверката се прави с формата за мн.ч. 'доносници', където ясно се чува липсата на звука 'т'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:донося
Произлиза от глагола 'донося' (доставям информация, съобщавам) и наставката за деятел '-ник'. Коренът е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- платен доносник
- щатен доносник
- доносник на полицията
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
