Dumite-BG – онлайн речник за българския език

доносчик

[doˈnɔst͡ʃik]

доносчик значение:

Какво е доносчик? Лице, което тайно съобщава на властите или началството уличаващи сведения за други хора; информатор с негативна конотация.

1. (общо) Лице, което тайно съобщава на властите или началството уличаващи сведения за други хора; информатор с негативна конотация.
Ударение
доно̀счик
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
до-нос-чик
Род
мъжки
Мн. число
доносчици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на доносчик

(общо)
  • Архивите разкриха имената на всеки доносчик, работил за тайните служби.
  • Никой в колектива не обичаше новия колега, подозирайки го, че е доносчик.

Как се пише доносчик

Грешни изписвания: доношчик, доностчик, дуносчик, донусчик, доносчйк
Пише се сч. Думата се образува от корена 'донос' и наставката '-чик'. Звукът 'с' се запазва пред 'ч' и не се променя в 'ш' при писане, въпреки че при изговор може да настъпи асимилация.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:донос
Дериват от съществителното 'донос' (сведение, предадено на властта за нечия тайна дейност) и наставката за деятел '-чик'. Коренът е свързан с глагола 'донося' (нося до).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • щатен доносчик
  • долен доносчик

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.