Dumite-BG – онлайн речник за българския език

досадник

[doˈsadnik]

досадник значение:

Какво е досадник? Човек, който досажда на другите, натрапва присъствието си или говори отегчително.

1. (Пряко) Човек, който досажда на другите, натрапва присъствието си или говори отегчително.
Ударение
доса̀дник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
до-сад-ник
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
досадници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на досадник

(Пряко)
  • Някакъв досадник ме спря на улицата и ми говори половин час за времето.
  • Не бъди досадник, виждаш, че хората са заети.

Синоними на досадник

Антоними на досадник

Как се пише досадник

Грешни изписвания: дусадник, досъдник, досаднйк
Коренът на думата е досад- (от досада), затова се пише с о в първата сричка.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:досада
Производна дума от съществителното 'досада' с наставка за деятел '-ник'. Коренът е свързан с глагола 'садя' (в стар смисъл на 'слагам', 'налагам се').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голям досадник
  • пълен досадник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.