достопочтеност
[dostopot͡ʃˈtɛnost]
достопочтеност значение:
Какво е достопочтеност? Качество на човек или поведение, което заслужава дълбоко уважение и почит; висока нравственост и авторитет.
1. (етика) Качество на човек или поведение, което заслужава дълбоко уважение и почит; висока нравственост и авторитет.
- Ударение
- достопочтѐност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дос-то-поч-те-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на достопочтеност
(етика)
- Със своята достопочтеност и мъдрост, старецът респектираше цялото село.
- Институцията трябва да пази своята достопочтеност и да не се замесва в скандали.
Синоними на достопочтеност
Антоними на достопочтеност
Как се пише достопочтеност
Грешни изписвания: достопочтенност, достопочтанност, дустопочтеност, доступочтеност, достопучтеност, достопочтенуст
Думата се пише с едно 'н' пред наставката '-ост'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:достоинъ + почьтєнъ
Сложна дума, съставена от елементите 'досто-' (достоен) и 'почтен' (почитан, уважаван), следвайки църковнославянски словообразувателен модел. Добавена е наставка '-ост' за абстрактно качество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- въплъщение на достопочтеност
- пазя своята достопочтеност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
