дотека
[dotɛˈkɐ]
дотека значение:
Какво е дотека? Придвижвам се в течно състояние и достигам до определено място.
1. (пряко) Придвижвам се в течно състояние и достигам до определено място.
2. (преносно/диалектно) Стана непоносим, омръзна до краен предел (често се бърка с 'дотегна', но се среща в разговорната реч със смисъл на 'преля чашата').
- Ударение
- дотека̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- до-те-ка
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- дотичам
Примери за използване на дотека
(пряко)
- Водата от извора най-сетне дотече до селото по новия водопровод.
(преносно/диалектно)
- Всичко това ми дотече вече.
Синоними на дотека
Как се пише дотека
Грешни изписвания: дотекъ, дотеча, дутека
Основната форма за 1 л. ед.ч. е дотека. Формата за 3 л. ед.ч. е дотече.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:до + тещи
Свършен вид на глагола 'тека' с представка 'до-', означаваща достигане до определена граница.
Употреба
Чести словосъчетания:
- водата дотече
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
